Боснешкият карстов район се простира по двата бряга на р.Струма до водослива с р.Добри дол, както и карстовите извори Попов чучур и Врелото, които също са притоци на р.Струма. На север районът достига до извора Живата вода.
Релефът в областта е планински с надморска височина 900-1000м. Главна отводнителна артерия се явява р.Струма, която при навлизане в карста след чешма Джераница се губи на няколко места и съвсем пресъхва пред пещерата "Духлата” за по-голямата част от годината. От Живата вода тръгва р.Добри дол, десен приток на р.Струма, който също се губи надолу по течението си. Преминавайки през карста водите излизат като карстови извори и отново се вливат в р.Струма.
Карбонатния състав на скалите, тектонски предопределеното напукване и преминаването на голямата р.Струма през района са дали възможност за развитие на дълбоки карстови процеси. Повърхностния карст е представен от кари, въртопи и валози, а подземния се проявява в над 30 пещери, три от които със значителни размери: “Духлата”, “Врелото” и “ППД”. При строежа на яз.Студена са правени опити за изясняване водните подземни връзки. В девет от изследваните пещери има подземни реки. В “Духлата” те са седем и са в явна връзка с коритото на р.Струма. Реките от “Духлата” излизат на Горната чешма в Боснек. Други реки, минавайки под р.Струма след дълъг подземен път излизат от пещерата “Врелото”. Пълното изясняване на хидрогеологията на района все още не е приключило. Няколко карстови извора са с неизяснено подхранване на водите.
Името на пещерата е свързано с постоянни входящи и изходящи въздушни течения, характерни за стария й вход.
“Духлата” представлява сложна пещерна система, с множество входове, развита на шест етажа, с обща дължина на галериите над 20 километра. В нея сега протичат седем постоянни, една периодична и една прилежаща подземни реки, които са в явна връзка с р.Струма. Голямата река е с най-голям дебит и е основната река в пещерата. Всяка от седемте реки в пещерата е образувала свои галерии и части, които се свързват с отделни, често пъти единични връзки по между си.
Тя е най-дългата пещера в България - над 18км. Дълбоко в земните й недра, ще откриете чудесата на подземния свят. Има много на брой и невероятно красиви зали с варовикови образувания и езера, изпълнени с вторични карстови образувания и тесни, мъчителни за преодоляване проходи между тях.
Ако проникнем в Духлата през стария й вход, първата трудна за преминаване теснина е Чистилището. Нисък, криволичещ тунел с изпочупени сталактити отвежда до Аязмото - малко синтрово езеро, и до заличката със Сталактона. По-далеч са прашните залички, остатък от стари подземни потоци.
Интересна и сравнително просторна е Голямата зала, която се явява като изходен пункт към няколко пещерни тунела и към бълбукащата подземна рекичка. За средната част на тази зала са типични Срязания сталагмит и малкото езерце с кристално бистра вода. Тук вкаменена ръка сочи пътя на пещерняците към приказните подземия на Духлата. В Духлата може да се любувате на приказната сталактитова и арагонитова феерия от хиляди блестящи арагонитови и калцитни кристали и друзи, странно изкривени сталактони, причудливи хеликтити, завеси, боздугани и много други, оформени върху глинеста или скална подложка. Чудни са малките синтрови езерца с полирани пещерни бисери, свещници и други.
Подземният бисер на Духлата е двуметровото бъбрековидно езерце с многобройни синтрови кори и калцитни лилии. Преди Кончето в ляво се появява бълбукащият подземен поток. Следват труднопроходимите Змеевидното ходче и Термопилите. Особено интересна е Градината - малка, периодично наводнявана заличка, от тавана на която висят сталактити, завършващи с къдрави калцитни гроздове.
Забележително е Синтровото мазе, което представлява дъно на бивше езеро. Красиви са жълтеникавите му сталагмити, свещници, табуретки, захаровидни бисери и много други образувания.
Арагонитовите иглести кристали и друзи в Духлата са дълги до 5-12см и имат копринен блясък.
Боснешкият карстов район се характеризира и със специфичен комплекс от подземни животински видове. Това са предимно низши ракообразни, висши ракообразни и един представител на водните кърлежи, който е без съмнение реликтен вид с морски произход.
В пещерите от Боснешкият карст често се среща керамика, намерени са и тракийски монети около входа на Духлата. Погребение вероятно от Х век и златарски рог са намерени в пещ.
Обмисля се част от пещера “Духлата” край пернишкото село Боснек да бъде превърната в туристическа атракция. За финансиране ще се кандидатства по ОП “Околна среда”, като идеята е в нея да се включат и мероприятия за останалите 35 пещери в боснешкия район. За обществен достъп ще се подготвя най-красивата част от уникалната пещера – Тронните зали.