Туризъм в България - 100 национални туристически обекта
100-те национални туристически обекта по :     номер     области     Туризъм в България    Хижите в България
100 национални туристически обекта - Пещера “Дяволско гърло”
100 национални туристически обекта: Пещера  Дяволско гърло: cнимка 1 100 национални туристически обекта: Пещера  Дяволско гърло: снимка 2 100 национални туристически обекта: Пещера  Дяволско гърло: снимка 3
Данни
Обща дължина 548 м
Денивелация (- , +) 102м (-102м, 0м)
Надморска височина: 1150м

Описание:
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.Температурата в пещерата е около +8°C.
Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. При изкачване можете да наблюдавате един от най-високите подземни водопади в Европа (42м).След сифона, по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера, която местните наричат Гъза на дявола.
Входа на пропастта е с големи размери. При пълноводие дебита на водата, която се излива в пропастта е над 2300 л/сек. Помнят се няколко случая, когато при проливни дъждове, водите на Триградска река запълват галериите и залите на пропастта и започват да текат по старото сухо легло. Последният случай е през 1965г. През сухия период дебита на водата е около 300-320 л/сек. Но и тази вода е значителна за вътрешните отвеси и галериите на пропастта. Първия отвес е 51м диаклаза, а входния водопад е висок 34 м. Той е накован за влизане на единично въже през 1981г.

В Голямата зала водата укротява силата си и потича като голяма подземна река. От края на Голямата зала до дъното са картирани 272м хоризонтални галерии, пресечени от 13 прага с големина от 0,6м до 8м с обща денивелация 38м. Проникването в тази част на пещерата се извършва предимно с лодка. Пропастта завършва с дълбоко езеро – сифон. Ширината на подземните галерии варира от 2-10м, а височината над 4м, като на повече места тавана не се вижда. Последните 30м височината е от 4 до 10м над сифона, над който има два комина, чиито край също не се вижда. По подземната галерия се забелязват заклещени в диаклазата и пукнатините дървени трупи, които изглеждат като кибритени клечки. Общата дълбочина на проучените отвеси и водопади е 89м. От крайния сифон на Дяволското гърло до изворния сифон (в който загиват Сияна и Евстати през 1970г) остават още 12м денивелация. Този участък не е преминаван още от пещерняци. Ако бъде преминат, то денивелацията на пропастта ще бъде 101м с дължина на галериите около 700м. Общия сбор на картираните галерии на Дяволското гърло е 480м, а на извора 60м.

Легендата говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси своята Евредика. От траките е останала легендата, че тук са хвърляли вождовете, за да останат безсмъртни. Столетия се изнизали, хората със страхопочитание вярвали, че тук е входът на другия свят, пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят, народът принасял в жертва най-красивите девойки, за да умилостивят злите сили. Местните жители разказват, че нищо влязло в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея.
В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп.

Пещерата работи от 8 до 18 часа, като дори в неактивен сезон можете да я посетите, ще се намери кой да ви упъти. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет (старият метален е подменен).
Изходът на пещерата е достъпен за посещение с надуваема лодка, каквато можете да наемете на място.

История на откриването:
Кой и кога е сложил името "Дяволско гърло" не се знае. Старото име на този уникален древен феномен е "Ахорлакимето" - то е от турско-арабски произход, което буквално означава “клокотник”. Първото проникване се извършва през лятото на 1961г от българските алпинисти Николай Корчев и Елена Подарева. Посредством алпийски парапет те достигат до голямата зала и продължават още 100м по течението на реката. 1967г. група от "Студенец" Чепеларе: Димитър Райчев, Стефан Иванов, Славейко Джубров и Маргарита Кирова извършват картиране. Владимир Гогов, В.Китов и др. (общо 7 лица) от "Черни връх" София, водени от А.Петкова, проникват до дъното през 1969г. През 1970г по време на РПЕкспедиция е екипирана до дъното с телефон и е направена първата карта на пещерата. През 1971г по време на курса за Инструктори в Триград, е направена прецизна карта 1:200 от Петър Трантеев до първи водопад, от там до големия улей карта е направена от Петър Петров - Пумата ("Черни връх"), а от улея до края картира Петър Делчев. Владимир Попов е свързал трите парчета, премащабирал ги в 1:500 и ги публикува от свое име в книжката за Триградското ждрело. На основата на тази картировка, той зададе координатите и посоката за пробиване на тунела. След него маркшайдерите направиха прецизна картировка покрай водопада и външната стена до големия завой и въпреки това е имало грешка в посоката на пробиване. ЗАБЕЛЕЖКА: Поради "особенните" отношения в онези години между Федерацията и чепеларци, информацията за това "кой е пръв" е малко изкривена във всички посоки!!! В изходния сифон на пропастта през 1970г загиват леководолазите от Варна Сияна и Евстати. През 1975г по време на РПЕкспедиция В.Гогов, П.Петров, В.Балевски, К.Йончев прекартират най-трудните части на пропастта, а И.Рашков, П.Делчев, В.Марков, Л.Попов - останалите галерии. Дяволското гърло е благоустроена пещера от 1977г.


Share/Bookmark

100 национални туристически обекта - Пещера “Дяволско гърло”

Местонахождение: На юг от Девин, недалеч от Доспат и Смолян, на 2 км от с.Триград, Рило-Родопска област

Географски координати:
41.612476, 24.380911


Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
Работно време: Пещерата работи от 8 до 18 часа
Печат: В хижа Триградски скали.
Възможност за нощувка: хижа Триградски скали - 1.00 км.
с. Триград на 0,15 часа. В селото се предлагат нощувки в уникални селски къщи.
За контакти: за контакти: тел.: GSM: 0890 222 515 - Солаков
Маршрути: хижа Триградски скали - 0,15 часа

хижа Орфей - 4.00 часа

Благоустроената и електрифицирана Ягодинска пещера , преди " Имамова дупка" - 4.30 часа /19 км. по шосето/
работно време: от 9,00 до 17,00 ч, влизане на всеки кръгъл час, последно влизане в 16,15 ч
за контакти: Сергей Генчев, тел.: 030419 / 200, GSM: 0889 / 903 642

хижа Ледницата (през Чаирските езера и с. Мугла) - 7,30 часа
Галерия със снимки:
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на Пещера Дяволско гърло

100-те национални туристически обекта по :     номер     области     Туризъм в България    Хижите в България
ГоГо Нет e-Shop Интернет фото © ГоГо Нет 2010