СВИТЪЦИТЕ ОТ ПЕЩЕРИТЕ КРАЙ МЪРТВО МОРЕ

    Когато за пръв път през 1953 г. посетих Обетованата земя и Ерусалим, исках да изследвам еврейските ръкописи, открити само няколко години преди това в Юдейската пустиня. С големи надежди се запътих към Археологическия музей в Ерусалим.
   Особено се радвах, че при моето няколкоседмично пребиваване в Ерусалим имах възможността да видя оригиналните открития, както и да се запозная с учените, които съдействаха за разчитане и публикуване на написаното в свитъците.
    Оттогава често отивах в Ерусалим и разглеждах ръкописите, намерени в пещерите край Мъртво море. Няколко пъти посещавах и пещерите. Често се отбивах при развалините на Кумранския църковен център /открит между 1951 и 1956 г./. Тук есеите /essener/ са правели своите изследвания, извършвали са богослужения, работили са и са се хранили. /Есеите са юдейска аскетска секта в Палестина, появила се 200 г. пр. Хр. и просъществувала до 70 г. сл. Хр.; нейното седалище е на западния бряг на Мъртво море/. Обходих халето, в което са били писали свитъците, влязох в басейните, където есеите са извършвали своите ритуални бани, и проследих акведукт в планината до извора, от който някога са получавали вода. Разгледах и земеделското стопанство в Аин Феска /Feshkha/, разкрито през 1958 г., с неговите примитивни постройки. Есеитите-монаси са получавали от него скромните храни за своето преживяване.
    Между откриването на пещерата I и моето първо посещаване на Ерусалим през 1953 г. бяха разкрити и други пещери, между които и богатата пещера IV, опазила 35 000 свитъка. По-късно бяха претърсени още няколко “съкровищни” пещери. Те значително увеличиха пълнотата на материалите от първите пещери. През това време в Ерусалим бе построена модерна сграда, която трябваше да служи за хранилище на свитъците от Кумран, малко поетично наречена “Светилище на Книгата”. В сградата има идеални условия за пазене.
    Изминали са 20 години от сезнационното откриване на древни еврейски ръкописи на Библията в пещерите край Мъртво море. Всеобщият интерес към свитъците, по-голямата част от които запазени във вид на натрошени късове, и до днес не е намалял.
    Едва ли има друго археологическо разкритие е раздвижвало духовете така, както ръкописите от пещерите при Кумран и другите котловини на запад от Мъртво море. Наскоро учен предложи историята на теологичните изследвания да се раздели на “преди Кумран” и “след Кумран”. Това е излишно! Сигурното обаче е, че християнската теология бе превратно повлияна именно чрез тези открития. Много от валидните преди това теории са вече изоставени и заменени с нови. С пълно право може да се каже, че нито един теолог не би могъл да има представа за новото състояние на изследванията в тази област, ако не познава и не държи сметка за съдържанието на свитъците. В много висши теологични училища и факултети /включително и този, където преподава авторът/ се четат лекции и провеждат упражнения в тази нова област, като от общия материал, който се изнася от 1847 г., тя има превес. Нито един изследовател не е очаквал подобно нещо и в най-смелите си предвиждания.
    Пещерата I при Кумран, открита случайно от младо арабско овчарче, ни предостави прочутите, напълно запазени свитъци на Исая, няколко повече или по-малко фрагментни свитъка и стотици отделни откъси. Този материал, отчасти с библейско и отчасти с небиблейско съдържание, бе публикуван от 1950 до 1955 г. Той дава конкретни сведения за юдейската секта на есеите, за които дотогава се знаеше твърде малко, като предлага нова перспектива при изследване на библейската история. Когато учените, както и бедуините, започнаха да търсят нови пещерни съкровища, те наистина откриха още 10 пещери /с ръкописи/ в областта Кумран, два във Вади Мураба, изоставена долина на юг от Витлеем, и още няколко в долините южно от Енгади. Освен това при най-новите разкопки на юдейската крепост Масада бяха намерени библейски и други ръкописи от I в. сл. Хр. Крепостта Масада е била превзета от римляните 3 години след разрушаването на Ерусалим, или през 73 г. сл. Хр.
    Най-старите от откритите свитъци произхождат от VII в. пр. Хр., а най-новите - от II в. сл. Хр. Досега са публикувани текстовете както от Кумранската пещера I, така и от пещерите II до X /1962 г./ Публикуван е и добре запазен свитък с Псалмите /от пещера XI през 1965 г./, както и свитъците от Вади Мурабат. От 35 000 фрагмента, намерени в Кумранската пещера IV, както и от многобройните останали ръкописи, до 1968 г. бяха публикувани единствено коментарни библейски текстове и само няколко пробни текста с друго съдържание. Но учените, които подготвят публикуването на цялостния материал, вече известиха за резултатите от техните изследвания.
    Папирусовите свитъци предизвикаха ожесточени спорове за тяхната достоверност, след това спорове за значението им за Новия Завет и накрая изобщо за достоверността на целия християнски доклад и религия. Непосредствено след откриването на свитъците учени от Америка и Европа изразиха съмнение относно достоверността на ранния период на написването им. Когато обаче се получиха допълнителни доказателства и когато прочути археолози изследваха с помощта на научни методи областта на Мъртвото море, достоверността на свитъците бе доказана категорично, с което изчезна и всяко съмнение относно ранния период на тяхното написване. Днес се знае със сигурност, че свитъците са писани, с малки изключения, през последните 3 столетия преди и през първите две столетия след Исус. Повечето от учените са на мнение, че огромната част от ръкописите датират от времето преди разрушението на Ерусалим през 70 г. сл. Хр.
    Много важен доказателствен материал дадоха и разкопките в Кирбет Кумран, средище на църковната община, която е притежавала някога свитъците. Установи се, че преди юдейско-римската война това място е било населено от юдеи. След това там са живели за кратко време римски войници. При разкопките бе намерена глинена керамика, а заедно с нея и множество монети, които помогнаха още повече за точното определяне възрастта на керамиката, която съвпада напълно с тази от пещерите със свитъците. Изследвания на ленените калъфи на свитъците с радиокарбонови ? установиха, че времето датира от първото столетие сл. Хр. Накрая палеографски изследвания потвърдиха, че написването на свитъците се отнася предимно към нехристиянския период и до I в. сл. Хр. Всичко това убеди повече от учените, че свитъците от пещерите край Мъртво море са истински и стари.
   Втората свада, която се разгорещи около свитъците, бе още по-ожесточена. Някои учени твърдяха, че небиблейските юдейски текстове от свитъците били доказателство, че християнството не е донесло никакви свои идеи, че е само нова разновидност на юдейската сектантска вяра. Пръв проф. A.Dupont-Sommer от Парижката Сорбона изрази това схващане. Неговите публикации събудиха любопитството на ненаучните кръгове, когато журналистът Edmund Wilson ги направи достояние на широката общественост чрез статия /по-късно като книга/ със заглавие “Писмените свитъци от пещерите край Мъртво море” /Мюнхен 1956 г./ За щастие повечето от хората, които се интересуваха от намерените свитъци, не гледаха сериозно на тези възгледи.
    Нова бомба избухна през януари 1956 г., когато проф. John M.Allegro /от университета в Манчестер/ в предавания по радиото изказа теза, която разтърси основите на християнството. Allegro, работил известно време в колегиума в Ерусалим, съставен за свитъците, бе подходящият мъж, който искаше да каже нещо за тяхното съдържание и да обясни описаното религиозно учение. С удоволствие си спомням седмиците, които прекарах с проф. Allegro в Ерусалим през есента на 1953 г., както и за съвместното ни пътуване през Източната Йорданска област за Петра и до залива Акаба. Allegro твърдеше, че бил намерил близки черти между учението за изкупителната смърт на Христос и това за “Учителя на справедливостта”, някогашен ръководител на Кумранската общност, много почитан и споменат в свитъците. Alexander Jannai, неизвестен макавейски свещенически цар /103-76 г. пр. Хр./, бил заловил тайнствения “Учител на справедливостта” и го предал за разпъване. След неговата смърт привържениците му от Кумран снели от кръста тялото на своя ръководител, за да го пазят до деня на съда. Allegro твърдеше още, че свитъците съдържали указания, че Кумранската общност вярвала, че “техният господар щял да възкръсне и да отведе своето вярно стадо /народът на Новия Завет, както те се назовавали/ в нов, очистен Ерусалим”. Allegro казваше: “Преди всичко бе много ясно; сега обаче изглежда всичко е в тиган за топене. Ясно е само това, че е имало здраво очертана есейска система, в която се вмества Исус от Назарет. Какво ще направят от това теолозите, не засяга моята компетентност. Аз публикувам само моите разкрития” /”Time”, 6.II.1956 г/. 

< горе >

    От тези изказвания слушателите трябвало да направят заключението, че свитъците дават недвусмислени доказателства, че Библейското учение за разпъването на Исуса не е нито ново, нито единствено.
    Твърденията на Allegro обиколиха чрез вестниците целия свят. И тогава избухна нова свада за и против свитъците! Учените, които работеха в Ерусалим описаната в тях информация, бяха изумени. За тях беше изненада, че свитъците са съдържали това, което Allegro е искал да намери. Тъй като всички използвани от него текстове се намираха в Палестинския археологически музей в Ерусалим, в продължение на няколко дни учените прекъснаха своята работа и провериха там много изчерпателно сведенията, над които бе работил Allegro и от които бе направил своите заключения. Резултатът бе, че тези текстове не подкрепят по никакъв начин неговите твърдения! Под “Изложение за обществеността” учените сложиха своите подписи, принудени от дълга им да изтъкнат недостоверността на своя сътрудник. Изложението гласеше:
    “Г-н Allegro разполага само с такива непубликувани текстове, чиито оригинали понастоящем се намират в Палестинския археологически музей, където ние работим. Относно цитатите, които пресата изнесе на основата на радиопредаването на г-н Allegro, ние изследвахме целия публикуван материал, както и непубликуван такъв. Не можахме да потвърдим откритието на г-н Allegro.
    Ние не намерихме никакво разпъване на “учителя”, никакво сваляне от кръста и никакво “потрошено тяло на техния водител”, над което да стоят на стража до съдния ден. Ние сме убедени, че Allegro или е чел невярно текстовете, или на основата на предположението си е съставил верига от изводи, които нямат никаква подкрепа от материала” /”Time”, 2.IV.1956 г./.
    След публикуването на изложението Allegro призна, че наистина е чел повече между редовете и че голяма част от неговите твърдения се основават на предположения, до които бил стигнал при това четене на свитъците. След това частично опровергаване сензационните твърдения, които заплашваха да засегнат основите на християнството, бяха окачествени като фантазия! Бурята затихна. Отново бе показано, че извънбиблейските писмена от пещерите край Мъртво море не омаловажават християнските учения! Огромно признание доби зрялата присъда на проф. Millar Burron: “Казва се дори, че откритията щели да революционизират новозаветното учение. Това може би ще предизвика вълнение. Но за такава превратна промяна в разбирането на Новия Завет на основата на свитъците не съществува никаква опасност. Всички изследователи, които са работили над текстовете, ще потвърдят, че случаят не е такъв и няма да бъде такъв” /”Писмените свитъци от Мъртво море”, Мюнхен 1957 г., с.270/.
    Със сигурност може да се каже следното: Непреднамереното изследване на свитъците води до категоричното заключение, че липсват каквито и да са доказателства, че Исус бил копирал “Учителят на справедливостта”. Делото, животът и смъртта на “Учителят на справедливостта” по нищо не си схождат с делото, живота и смъртта на Исус Христос. Освен това не съществуват паралели между очаквания от сектата Месия /които всъщност са двама/ и Исус, както и с Неговата дейност. Християнството по никакъв начин не би могло да се роди от есейството!
    Наистина трябва да се признае, че религиозните разбирания на есеите са упражнявали влияние върху християнството. Изрази в Новия Завет, които преди са били смятани като влияние на елинизма или като специфично християнски, се оказаха, че са съществували в юдейската литература по времето на Христос. Исус и неговите ученици сигурно са знаели за съществуването на Кумранската общност и е възможно дори да са били запознати с някои от техните книги. Съществуват близки паралели с учението и поведението на Йоан Кръстител. Последователите на Кумранската общност /вероятно есеите/ са живели като него в пустинята на Юдея и са се отричали от многобройните съблазни на живота. Те са вярвали, че чрез отделяне от света и чрез живот на себеотричане трябва да приготвят “пътя Господен”; подобно на Йоан Кръстител са казвали за себе си думите на пр. Исая 40:3: “Глас на един, който вика: пригответе в пустинята пътя за Господа. Прав друм направете в безводната пустиня за Бога нашего.” Извършвали се ритуални измивания във водни басейни, реките и морето. Ученията им са насочени към очакване на Месия, но имат и допирни точки с поученията на Йоан Кръстител. Това даде основание на някои от изследователите да допускат, че Йоан, преди започване на неговата дейност, може би е бил член на Кумранското общество, поради което е споделял много от техните убеждения. Но след като е последвал Божия призив, скъсал е с тях и с техния отшелнически живот, за да отиде сред хората и приготви пътя за Христос.
   В пещерите край Мъртво море бяха намерени хиляди библейски ръкописи. Тъй като техният произход е средно с 1000 години по-стар, отколкото произходът на разполагаемите дотогава еврейски ръкописи, изведнъж се доближихме по време до съставителите на старозаветните книги. С това ни се предостави възможност да проверим текстове от онази Библия, която са използвали Христос и апостолите Му.
    Всички старозаветни книги, освен Естир, са дадени - едни чрез малки, а други - чрез по-големи откъси. Свитък от книгата на Исая е останал напълно запазен в пещера I, както и добре запазен Псалтир в пещера XI. В пещера IV са намерени толкова много накъсани парчета от свитъка на книгата на Самуил, че проф. E.M.Gross можа да възстанови над 2/3 от тази книга. От другите книги са намерени по няколко свитъка. С най-голям интерес бяха публикувани книгите Второзаконие, Исая, малките пророци и Псалмите, защото от тях бяха намерени над 10 свитъка.
    При прочитане на библейските ръкописи се стига до заключението, че мазоретският текст датира най-късно от началото на християнското летоброене /това е текстът, поместен във всички печатни еврейски библии/. Това изненада много учени, според които произношението на думите в еврейската Библия до времето на Талмуд и Мазора са били подложени на всевъзможни промени /от II до X столетие сл.Хр./. Исаевият свитък “в” от пещерата I /който е лошо запазен/ съдържа текста, съществено идентичен с нашата мазоретска печатна еврейска Библия. Същото важи и за много текстове от Кумран, Вади Мураба и Масада. Дори Исаевият свитък “а” от Кумран с неговите многобройни правописни грешки, преписани откъси според желанието, пропуски, добавки и поправки, отразява значително вярно мазоретския текст.
    Няколко от тези библейски ръкописи имат близко родство със Септуагинтата, гръцкият превод на Стария Завет. Те са доказателство, че съставителите на “Сетпуагинта”, на много места са следвали съществуващото тогава еврейско текстово съставяне, което се е различавало от това, предадено ни от мазоретите /мазоретите са еврейски учени в Палестина и Вавилон, които са допълнили през VII-X век сл.Хр. неозвучения текст на Стария Завет със знаците на произношение и ударение, със забележки, препратки и известни въведения/. Например в Деяния на апостолите 7:14 се казва, че Йосиф е изпратил да доведат в Египет баща му Яков и цялото негово домочадие, общо 75 души. Този брой съвпада с книгата Бит. 46:27 само според текста на Септуагинтата, но не съвпада с мазоретския текст, където цифрата е 70. Еврейски ръкопис от Кумран на книгата Битие дава същото число както Септуагинтата. Следователно съставителят на “Деяния на апостолите” може да не е цитирал проповедта на Стефан пред Върховния съвет непременно по “Септуагинта”. Може да е използвал и еврейски текст, който по начина на четене да е бил в съгласие със “Септуагинта”.
    Като се абстрахираме от такива нищожни различия, библейският текст е бил предаван през вековете с удивителна вярност! Това доказват свитъците от пещерите край Мъртво море! Много учени изразиха своето удивление от този факт и предупредиха, че към текстовете трябва да се отнасяме с по-голямо внимание в сравнение с вниманието, с което са се отнесли някои критици на текстовете в миналото. Според тях не трябва да се опитваме трудните места в текстовете да “излекуваме” лекомислено и че мазоретският текст е съществено идентичен с библейския, съществувал по времето на Христос и апостолите.
    Вярващите в Библията теолози смятат определено, че е валидно казаното от Исая преди 2700 години: “Тревата изсъхва, цветът повяхва, но Словото на нашия Бог остава до века!” /Ис. 40:8/.

< НАЗАД >