Шах клуб номер 72 беше в началото на Стария град - в къщата роден дом на Константин Стоилов. Пловдивчаните я знаят - след бариерата, точно преди изкачването и пред стълбите на Света Богородица.
В най-добрите традиции на социализма, бяха определили тази прекрасна сграда, за да се учи и играе шах. Аз бях член на този шах клуб.
Влизайки, първото нещо, което малкият аз виждах, беше стаята на треньорите. Потънала в цигарен дим, в центъра й имаше маса, на която се разиграваха последните партии от шампионските мачове между Карпов и Каспаров.
Времето беше странно. Двама съветски гросмайстори играеха един срещу друг за световната титла. Тъй като и двамата бяха съветски, всеки имаше възможност да подкрепя по-близкия му човешки. А двамата не можеха да бъдат по-различни един от друг.
Анатоли Карпов беше изчислителна машина. Изключително, сдържан, премерен и точен, той никога не показваше емоция. Карпов беше пример как човек е възможно да спазва всички правила на системата, да отговаря и на всички изисквания на съветския идеал и наистина да е най-добрият в делото си.
Каспаров, от друга страна, беше стихия. Безспорен гений, на него и вратовръзка едвам му стоеше. Поставен срещу безизразно неподвижния Карпов, той изглеждаше като агент на Хаоса, който пуфти, върти се, но и чисто по човешки се вълнува и бори.
Легендата беше, че Карпов е протеже на КГБ и старите сили, а Каспаров е подкрепян от перестроичните хора на Горби. Старото срещу Новото - вечната борба, чрез красотата на играта-символ на човешкия интелект. Всеки, по човешки, натоварваше състезанието със своите мисли и очаквания.
Каспаров наистина и играеше, както изглеждаше. Привидно стихийно, дори неразумно агресивно, той правеше жертви и взимаше рискове, които пораждаха изключително много дебати. Само след като играта беше свършила, мъдрите гросмайстори си правеха изводи дали е постъпил правилно и обясняваха отзад напред защо така било станало.
Опитните възрастни казваха, че в шаха и живота побеждават дисциплинираните и системни играчи, които следват правилата и не рискуват. Обясняваха как изчислителната мощ на Карпов ще смаже емоцията и ще накаже риска, но Каспаров продължаваше да изненадва и побеждава въпреки убедеността им.
На мен, като дете, ми беше изключително лесно да се свържа и асоциирам с Каспаров. Благодаря, че детската ми интуиция не ме е разочаровала до ден днешен.
Каспаров за мен се превърна в символ на прогреса и промяната - и като играч и като общественик по-късно. Дори когато загуби от deep blue загубата му беше символ на нова ера. Прави глупости, проваля се, опитва пак - каквото и да направи Гари Кимович ще има моето детско възхищение, вяра и подкрепа. Заради всичко, което казва и прави, но най-вече защото се влага целия.
А Карпов остана верен на институциите. Тогава подкрепян или не от КГБ, днес е член на руската дума от партията на Путин като машина гласуващ “за”, винаги послушен, винаги изпълняващ - никога човечен.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/World_Chess_Championship_1985